Блогът на Z: Jeux d’Enfants/Love me if you dare (2003)

Детски игри, който излиза през 2003г., е кино дебютът на Ян Самюел. Французинът е сценарист и режисьор на лентата.

"Всичко, което знаех в началото е, че искам да направя филм за любовта, игрите и търсенето на едно вечно детство. Имах идея да напиша сценарий за романтична комедия със структура на древногръцка трагедия, в която героите са в плен на собствената си съдба. През последните две години бях написал вече 25 варианта на сценария, когато един следобед внезапно цялата история се появи пред мен." - споделя Самюел.

Филмът прелита през детството и тийнейджърските години на двамата герои и търпеливо ги чака да пораснат, докато те се забавляват с измислена от тях игра. Всичко започва като детска закачка, когато малката Софи предизвиква Жулиен да извърши пакост и продължава през годините, а игрите стават все по-опасни..

Детски игри е романтична комедия. Но за разлика от повечето ленти от този жанр, тази не поставя на пиедестал любовта като възраждаща и пречистваща сила. Напротив. Ян Самюел избира да ни представи деструктивната страна на любовта. Типично по френски той се прекланя пред това могъщо чувство, което води до разрушение и саморазрушение, опустошава, наранява и помита всичко след себе си. Неговата съвременна история напомня на романтичните новели от XIX век, в които героите, обсебени един от друг, не се спират пред границите на социално допустимото и погълнати от чувствата си не зачитат нищо и никого. Самюел прави завой на 180 градуса от библейските клишета – за него любовта не е разумна и търпелива, а жестока и егоистична, кара те да нараняваш, да страдаш и дори да мразиш. И въпреки всичко… точно това е любовта, за която си струва да умреш…

Гийом Кане & Марион Котияр

Филмът се върти около идеята за една вълнуваща безкрайна игра и ако в началото тя изглежда наивна, впоследствие се превръща в огледало на живота.

Предизвикателствата, които си отправят героите са не само игра, а скривалище, което им позволява да избягат от неприятностите в детството, начин да изразят своите чувства. Игрите ги карат да се чувстват живи, да се освободят от плена на сивото ежедневие. Цветен и вълшебен, филмът е не само красива приказка, но и черен кошмар. И докато продължава да твърди, че животът е розов, Самюел ни сблъсква с разочарованията, които понася човек – загубата на близък, отчуждението и безразличието.

В този многоцветен и многостранен филм режисьорът сякаш влага по малко от всичко – и от най-горчивото и от най-сладкото в живота. Качва ни на въртележка, която ще ни отведе високо в небето, а после ни потапя в леденостудената вода. Детски игри е приключение, което ни понася през време и пространство, поглъща и обсебва.

Главните роли са поверени на може би най-симпатичните млади актьори на френското кино – Гийом Кане и Марион Котияр. Със сърцата и непринудена игра, двамата успяват да въвлекат зрителите в своя романс…